Становище: Докато лидерите на НАТО се срещат във Вашингтон, на 5000 мили разстояние настъпва отчаяние

Бележка на редактора: Michael Bociurkiw () е анализатор по световните въпроси. Той е старши помощник в Атлантическия съвет и някогашен представител на Организацията за сигурност и съдействие в Европа. Той е постоянен помощник на CNN Opinion. Мненията, изразени в този коментар, са негови лични. Прочетете повече в CNN.

Докато Вашингтон се готви да посрещне международните водачи за забележителна среща на върха, отбелязваща 75 години от основаването на НАТО, на към 5000 благи разстояние водех трогателен диалог за вечеря.

„ Мечтите ми бяха разрушени “, ми сподели една украинска другарка Инна Иванова в ресторант, скътан в незнаен ъгъл на Одеса.

Бивша жителка на този южен украински пристанищен град, Ина беше на посетители на семейство по време на отмора от работата си като счетоводител в Германия.

До пълномащабното навлизане на Русия преди две години, Ина учи драма с вярата да стане актриса. Но с честите сирени за въздушна офанзива и спирания на електричеството, сходно на милиони други украинци, Ина избра по-спокоен живот другаде.

Нейният ужас обаче продължава.

Тази седмица 32 съдружници от НАТО ще се съберат във Вашингтон, окръг Колумбия, на фона на това, което те с право разказват като „ най-опасната среда за сигурност след Студената война “.

Основното послание от украинци, с които разговарях през последните няколко седмици, в това число Ина, е: „ Помогнете ни да спрем тази война – в този момент. “

И в действителност, катапултирането на Украйна в печеливша позиция би трябвало да бъде основната цел на срещата на върха във Вашингтон. Неуспехът да отблъсне съветския президент Владимир Путин, човек, който реагира единствено на груба мощ, единствено ще удължи войната и ще я направи по-скъпа за Европа - изключително в случай че доста хиляди украинци, които не могат да отопляват домовете си, потърсят леговище там тази зима.

Въпросът на устните на всички

Над срещата на върха ще стои въпросът за обезверено търсеното участие на Украйна в НАТО.

Бившият вицепремиер министър за  европейската и евроатлантическа интеграция на Украйна Иванна Климпуш-Цинцадзе ми сподели, че ако лидерите на НАТО пропуснат опцията да „ алармират необратимостта на Украйна участие... ще бъде фрапантна неточност на алианса. “

Тя добави, че това би било много по-голяма грешка за района и света от „ зле управляваното решение от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година “, което отвори вратата на Украйна и Грузия да се присъединят в алианса, само че без проект по какъв начин да стигнат до такава степен. (Критиците настояват, че това всъщност подвига алено знаме пред Москва във връзка с две някогашни руски страни, само че без изгодата от отбраната на НАТО.)

Имайки поради стъпките, които към този момент са подхванати от Брюксел към консолидираното на Украйна и обезпечаването й на по-голяма предсказуемост, Киев може да почувства, че значително е част от фамилията на НАТО - като се изключи груповата отбрана (известна като член 5), която пълноправното участие сякаш носи.

Администрацията на Байдън приказва за концепцията за „ мост “ към вероятно участие на Украйна в НАТО, само че алиансът към момента не е предложил на Киев съответен график. Независимо от това, водачите на НАТО биха могли да си дадат пропуск да заобикалят въпроса за участието, като дадат на Киев фрапантно повишен потенциал за отбиване на експанзията на Путин, като в същото време дават солидна пътна карта за място на масата на алианса.

Двете лица на Украйна

След повече от две години война тези от нас, които останахме, разпознават новодошли или завърнали се като Инна. С всяка преминаваща сирена за въздушна офанзива те обезпокоително превъртат каналите на Telegram, с цел да оценят опасността (крилатите ракети и балистичните ракети са най-големите).

Но една къса разходка би показала Одеса, която се отваря и все по-малко наподобява на военна зона. Пристанището, моторът, който задвижва локалната стопанска система, както и значима част от световната верига за доставки на храни, се връща към предвоенните равнища на трафик. Посетителите това лято ще намерят забележителните Потьомкинови стълби и доста други скъпи атракции отворени още веднъж след премахването на военните блокади.

Но под повърхността войната към момента несъмнено взема своите жертви. По-малко мъже се виждат по улиците; въвлечени във войната или се крият от скитащите наборни отряди, опитващи се да ги включат в нея. Моралът на бойците, доста от които са служили повече от две години с малко отпуски, е в неприятно положение, споделят ми тези, които ги посещават постоянно. Военните гробища в градове като Лвов се пукат по шевовете. И компаниите се борят да продължат да работят на фона на сериозен дефицит на работна ръка и спирания на електрозахранването.

В цялата страна, в това число тук в Одеса, офанзивите против сериозна инфраструктура са толкоз брутални, че огромна част от индустриалния потенциал на Украйна е унищожена – което води до спирания за няколко часа дневно. Украинско-канадският Богдан Хомяк, който живее в Киев, ми сподели, че „ жестоко казано, повече от половината ден е без ток “.

Някои специалисти предвиждат, че до момента в който настъпи първата слана по-късно тази година, елементи от Украйна може да бъдат сведени до по-малко от четири часа дневно, създавайки условия за филантропична злополука.

За да утежни нещата, съгласно известията Русия е почнала да нападна съоръжения за възобновима сила като слънчеви и вятърни паркове.

Какво следва за Украйна?

Нека няма неточност: последното нещо, което украинците желаят, е някой от техните сънародници да живее минута повече от нужното под брутална съветска окупация. Но видях забележима смяна в настроението на елементарните хора, като мнозина ми споделиха, че не могат да понесат повече от война, която лиши живота на десетки хиляди бойци и най-малко 174 цивилни единствено през май.

Горчивината се натрупва и по отношение на метода „ капка, капка, капка “ за даване на помощ на Украйна. Ако на Киев беше обещано всичко належащо при започване на войната, съгласно аргумента, Русия нямаше да може да употребява закъсненията, с цел да завземе повече територия, да построи отбрана и да