Становище: Докато лидерите на НАТО се срещат във Вашингтон, на 5000 мили разстояние настъпва отчаяние
Бележка на редактора: Michael Bociurkiw () е анализатор по глобалните въпроси. Той е старши сътрудник в Атлантическия съвет и бивш говорител на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Той е редовен сътрудник на CNN Opinion. Мненията, изразени в този коментар, са негови собствени. Прочетете повече в CNN.
Докато Вашингтон се готви да посрещне световните лидери за забележителна среща на върха, отбелязваща 75 години от създаването на НАТО, на около 5000 мили разстояние водех сърцераздирателен разговор за вечеря.
„Мечтите ми бяха разбити“, ми каза една украинска приятелка Инна Иванова в ресторант, закътан в неизвестен ъгъл на Одеса.
Бивша жителка на този южен украински пристанищен град, Ина беше на гости на семейство по време на почивка от работата си като счетоводител в Германия.
До пълномащабното нахлуване на Русия преди две години, Ина учи драма с надеждата да стане актриса. Но с честите сирени за въздушна атака и прекъсвания на електричеството, подобно на милиони други украинци, Ина избра по-спокоен живот другаде.
Нейният смут обаче продължава.
Тази седмица 32 съюзници от НАТО ще се съберат във Вашингтон, окръг Колумбия, на фона на това, което те с право описват като „най-опасната среда за сигурност след Студената война“.
Основното послание от украинци, с които разговарях през последните няколко седмици, включително Ина, е: „Помогнете ни да спрем тази война – сега.“
И наистина, катапултирането на Украйна в печеливша позиция трябва да бъде ключовата цел на срещата на върха във Вашингтон. Неуспехът да отблъсне руския президент Владимир Путин, човек, който реагира само на груба сила, само ще удължи войната и ще я направи по-скъпа за Европа - особено ако много хиляди украинци, които не могат да отопляват домовете си, потърсят убежище там тази зима.
Въпросът на устните на всички
Над срещата на върха ще стои въпросът за отчаяно търсеното членство на Украйна в НАТО.
Бившият вицепремиер министър за европейската и евроатлантическа интеграция на Украйна Иванна Климпуш-Цинцадзе ми каза, че ако лидерите на НАТО пропуснат възможността да „сигнализират необратимостта на Украйна членство... ще бъде драстична грешка на алианса.“
Тя добави, че това би било много по-голяма грешка за региона и света от „зле управляваното решение от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г.“, което отвори вратата на Украйна и Грузия да се присъединят в алианса, но без план как да стигнат дотам. (Критиците твърдят, че това по същество вдига червено знаме пред Москва по отношение на две бивши съветски страни, но без ползата от защитата на НАТО.)
Имайки предвид стъпките, които вече са предприети от Брюксел към интегрирането на Украйна и осигуряването й на по-голяма предсказуемост, Киев може да почувства, че до голяма степен е част от семейството на НАТО - с изключение на колективната защита (известна като член 5), която пълноправното членство уж носи.
Администрацията на Байдън говори за идеята за „мост“ към евентуално членство на Украйна в НАТО, но алиансът все още не е предложил на Киев конкретен график. Независимо от това, лидерите на НАТО биха могли да си дадат пропуск да заобикалят въпроса за членството, като дадат на Киев драстично увеличен капацитет за отблъскване на агресията на Путин, като същевременно предоставят солидна пътна карта за място на масата на алианса.
Двете лица на Украйна
След повече от две години война тези от нас, които останахме, разпознават новодошли или завърнали се като Инна. С всяка преминаваща сирена за въздушна атака те тревожно превъртат каналите на Telegram, за да оценят заплахата (крилатите ракети и балистичните ракети са най-големите).
Но една кратка разходка би представила Одеса, която се отваря и все по-малко прилича на военна зона. Пристанището, двигателят, който задвижва местната икономика, както и важна част от глобалната верига за доставки на храни, се връща към предвоенните нива на трафик. Посетителите това лято ще намерят забележителните Потьомкинови стълби и много други ценни атракции отворени отново след премахването на военните блокади.
Но под повърхността войната все още безспорно взема своите жертви. По-малко мъже се виждат по улиците; въвлечени във войната или се крият от скитащите наборни отряди, опитващи се да ги включат в нея. Моралът на войниците, много от които са служили повече от две години с малко отпуски, е влошо състояние, казват ми тези, които ги посещават редовно. Военните гробища в градове като Лвов се пукат по шевовете. И фирмите се борят да продължат да работят на фона на сериозен недостиг на работна ръка и прекъсвания на електрозахранването.
В цялата страна, включително тук в Одеса, атаките срещу критична инфраструктура са толкова брутални, че голяма част от производствения капацитет на Украйна е унищожена – което води до прекъсвания за няколко часа на ден. Украинско-канадският Богдан Хомяк, който живее в Киев, ми каза, че „грубо казано, повече от половината ден е без ток“.
Някои експерти прогнозират, че докато настъпи първата слана по-късно тази година, части от Украйна може да бъдат сведени до по-малко от четири часа на ден, създавайки условия за хуманитарна катастрофа.
За да влоши нещата, според съобщенията Русия е започнала да атакува инсталации за възобновяема енергия като слънчеви и вятърни паркове.
Какво следва за Украйна?
Нека няма грешка: последното нещо, което украинците искат, е някой от техните сънародници да живее минута повече от необходимото под брутална руска окупация. Но видях забележима промяна в настроението на обикновените хора, като мнозина ми казаха, че не могат да понесат повече от война, която отне живота на десетки хиляди войници и най-малко 174 цивилни само през май.
Горчивината се натрупва и относно подхода „капка, капка, капка“ за предоставяне на помощ на Украйна. Ако на Киев беше дадено всичко необходимо в началото на войната, според аргумента, Русия нямаше да може да използва закъсненията, за да завземе повече територия, да изгради защита и да
